В „Тоталитаризмът. Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон“ проф. Ивайло Знеполски разглежда тоталитаризма в пресечните точки между възгледите на тримата големи мислители, които са били в пряк или задочен диалог помежду си, съобщават издателите. Проф. Знеполски е създател на Института за изследване на близкото минало. 

Призракът на тоталитаризма не е просто призрак, той съществува в общества, които са в процес на бърза модернизация, каза проф. Момчил Методиев, който е изпълнителния директор на института. По думите му това е един от изводите на тома.

Проф. Методиев посочва, че и тримата теоретици, чиито възгледи са описани в изданието, вярват, че тоталитаризмът се ражда в недрата на модерното общество и той има своята привлекателност за обществени кръгове и хора, които не приемат тази модернизация.

Изследователският въпрос, който е в основата на труда, е свързан със злоупотребата на понятието тоталитаризъм, смята проф. Методиев. Според него това крие своите рискове. Като пример посочва  опасността терминът да бъде релативизиран.

Проф. Методиев отбелязва, че проф. Ивайло Знеполски има много дълъг опит на запознаване с всички теоретични постановки, свързани с тоталитаризма. „От тази гледна точка, това е не само един важен наръчник, чрез който ще съпоставяме своите разбирания за тоталитаризма. Книгата въвежда и един голям кръг научна литература по тази тема, издадена в Западна Европа, която е позната на специализираните среди в България, но е представена по един по-достъпен начин“, каза проф. Методиев.

ХАНА АРЕНТ – ОСНОВИТЕ

Основите, когато става въпрос за понятието тоталитаризъм, са въведени от Хана Арент, допълва проф. Методиев. „Тя е първата, която прави този паралел между тоталитаризма в нацистка Германия, в съветска Русия и дава основната дефиниция на тоталитаризма, основните му характеристики, значението на идеологията, значението на насилието, концентрационните лагери“, отбеляза той.

По думите му това, което е характерно за Хана Арент, е, че тя въвежда понятието `безпрецедентност на тоталитаризма`. Тя разграничава тоталитаризма от съществуващите до този момент политически режими, като търси как става възможен този тоталитаризъм, допълни проф. Методиев.

ПОЛИТИЧЕСКА РЕЛИГИЯ

Тази теза за безпрецедентността е поставена под съмнение, най-вече от Ерик Вьогелин, посочва Методиев. Той разказа, че Вьогелин въвежда понятието `политическа религия`, като търси корените на тоталитаризма далеч по-назад в историята на европейските култура и политически ред.

„Вьогелин прави един обширен коментар на Хана Арент, а, на свой ред, тя отговаря на този коментар“, каза проф. Методиев. Допълни, че в тази теоретична и, в известен смисъл, лична дискусия между Хана Арент, Ерик Вьогелин и Реймон Арон, се ражда концепцията за тоталитаризма, която познаваме.

ПРОМЯНА НА ТОТАЛИТАРИЗМИТЕ В СЪВЕТСКА РУСИЯ

„Раймон Арон навлиза в този дебат малко по-късно. Неговите възгледи се развиват в условията на Франция от 50-те и 60-те години, когато има силна комунистическа партия. Съответно, той е зает с този политически дебат в самата Франция, което го извежда към въпроса дали можем да говорим за промяна на тоталитаризмите в съветска Русия или не“, разказа проф. Момчил Методиев.

По думите му отговорът, до който достига Раймон Арон, е, че въпреки че има някои промени в съветския режим след смъртта на Сталин, основните му характеристики не са се променили. „Това, което той прави, е, че много подробно обсъжда как тоталитаризмът би могъл да се промени и прави някои доста точни прогнози за това, което се случва в края на комунизма“, допълни Методиев.

По думите му, и до днес в научната литература съществува дебат за това дали можем да наричаме режимите в Източна Европа от 60-те, 70-те и 80-те години тоталитарни. „За мен е безспорно, стъпвайки върху тези трима автори, особено върху Раймон Арон, че тези режими запазват същностните си характеристики от предходния период. И съответно адекватният термин за тях е тоталитарни режими“, посочва той.

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО

„Тоталитаризмът. Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон“ е първата част от планирана двутомна поредица на проф. Знеполски. Тази книга ще има продължение – „Семейни разправии“, което се надяваме да излезе до края на годината, съобщи проф. Методиев.

„Тоталитаризмът. Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон“ представя основните теоретични постановки, разминавания и дискусии между тримата автори. В другата книга вече много по-подробно се обсъждат контекстът, в който тримата развиват своите възгледи, и дебатите, които тримата водят, включително чрез писма, докато изчистят тези свои разбирания“, каза проф. Методиев.

„Тоталитаризмът. Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон“ на проф. Ивайло Знеполски е издание на Института за изследване на близкото минало, Нов български университет (НБУ) и издателство „Сиела“.